Белтейн: Когато огънят на плодородието танцува с духовете на пролетта
Началото на лятното слънцестоене
Когато последният априлски мрак отстъпва пред първите утринни лъчи на месец май, земята в Северното полукълбо затаява дъх. Това е Белтейн – древният празник, в който завесата между световете изтънява, семената покълват, а горите оживяват с нов живот. Това е време на огън, страст и прераждане, когато младата зеленина шепне тайните на безкрайния цикъл: раждане, растеж, смърт и ново начало.
Корените на празника: От тракийските гори до келтските огньове
Преди вековете да се отброяват по християнския календар, траките, древните обитатели на нашите земи, са почитали пролетта като свещен брак между земята и небето. Те са палили огньове по хълмовете, вярвайки, че димът носи молитвите им към боговете на плодородието. Жените са вплитали диви цветя в косите си, а мъжете са танцували с копия, символизиращи мъжката сила, която опложда майката земя.
Същият този животински и свещен трепет откриваме и при келтите. Те наричали празника Beltaine в чест на бога Белен (Belenos), огненият лечител и пастир. Според ирландските саги от „Книга на нашествията“, точно на Белтейн първият заселник Патолан стъпва на бреговете на Ирландия. Но огънят на Тара бил най-свещен и всички останали огньове в страната трябвало да бъдат запалени от неговия пламък, за да бъде благословена всяка къща и всяко стадо.
Дори римляните, които завладяват тези земи, не могли да устоят на магията на май. Те празнували Флоралия – три дни на необуздана радост, цветя и свободна любов в чест на богинята Флора. А на 2 май жените се събирали в храма на Бона Деа, принасяйки в жертва свиня за плодородието на семейството.
Ритуалът с огъня: Похот и пречистване
Центърът на Белтейн винаги е бил огънят. Това е един от четирите големи фестивала на огъня в езическата традиция, и неговата сила е двойна. От една страна, той пречиства: добитъкът бил прекарван между два огньове, за да му се гарантира здраве и плодовитост през идната година. От друга страна, огънят разпалва страстта.
В тази нощ небето и земята се съединяват. Майската кралица- младата, руменееща богиня на цветята, се среща с Бога на гората, рогатия Цернунос, господарят на дивите животни и буйната растителност. Това е свещената хиерогамия, свещеният брак, който опложда полетата и дарява изобилие. В много традиции символите са откровени: майското дърво (висок прът, стърчащ от земята) и венецът (кръгът на женската утроба) танцуват заедно.
Ако се чудите защо пуританските власти през XVII век обявяват майските стълбове за незаконни, един пастор дава отговора: „Ако десет момичета отидат да празнуват май, девет от тях се връщат у дома с деца.“
Танцът около майското дърво: Фалосът, който цъфти
Танцът около майското дърво е може би най-запазеният и забавен обичай. Представете си: висок прът, увит с панделки в ярки пролетни цветове – жълтото на нарцисите, лилавото на люляка, синьото на небето. Мъже и жени се хващат за панделките и танцуват в кръг, вплитайки се един в друг, докато панделките се съединят в сложен модел около стълба.
Този танц е фалически символ, разбира се. Но е и нещо повече: той показва как общността се преплита, за да сътвори нещо красиво и здраво. Ако танцувате с деца, просто обяснете, че „помагаме на цветята да растат високо към слънцето“.
Семеен обред на изобилието: Когато нямате нужда от фалоси
Някои родители може да се притесняват от откровената сексуалност на Белтейн. За тях съществува прекрасна алтернатива: Обред на засаждането. На този ден вземете саксия, пръст и семена (боб, слънчоглед или босилек). Сложете детето да зарови семето с думите:
„Семенце в земята, живот под слънцето. Расти, бъди силно и щедро.“
Всеки ден поливайте заедно растението. Така празнувате изобилието на земята, без да навлизате в по-зрели теми. Това е ритуал, който учи децата да бъдат градинари на собствения си късмет.
Честване на свещената женственост и Денят на майката
Белтейн е също така чудесен момент да почетете майките, бабите и жените в своя живот. В центъра на този празник стои Богинята в нейния аспект на Дева и Майка – земята, която отваря утробата си за семената.
Направете прост ритуал: запалете бяла свещ за всяка жена, която ви е дала живот или мъдрост. Поднесете им дар от мед, мляко или цветен венец. Прочетете молитва
Тракийските следи: Богът на гората и майката на камъка
Връщайки се към тракийското наследство, а то е живо и днес. Траките са почитали Великата богиня майка, често изобразявана с отворени ръце и спусната долна част на тялото точно като келтската Шийла-на-Гиг. Резбите на жени с преувеличена вулва, открити по стари църкви в Ирландия и Англия, всъщност са предхристиянски символи на плодородието, които каменоделците тайно са дълбали и по християнските храмове.
А тракийският Херос – ездачът бог, който се завръща всяка пролет, за да оплоди земята, е брат близнак на келтския Цернунос и на Зеления човек, чието покрито с листа лице може да видите изписано дори по някои средновековни катедрали в Европа.
Християнската препратка: Мария, кралицата на май
Когато християнството се разпространява, то не унищожава Белтейн , а го преобразява. Целият месец май е посветен на Дева Мария. Обредът „Коронясване на Мария“, при който деца слагат цветен венец на статуята на Богородица, е почти огледален образ на езическото посвещение на Майската кралица. В литаниите Мария е наричана „Царица на земята“, „Царица на небето“ и „Царица на Вселената“ – все титли, които преди нея е носела единствено Великата богиня.
Дори прекарването на добитъка между огньове намира своя аналог в християнските благословии на животните през пролетта.
Магията на утринната роса и феите
В сутринта на Белтейн, точно когато слънцето докосва хоризонта, излезте с глинена купа. Съберете роса от тревата и измийте с нея лицето си. Народната мъдрост гласи, че така ще имате здраве цяла година. Но росата е и осветена вода, а и самата роса е алхимична, съчетаваща отън, въздух, вода и земя в себе си и така е идеална за ритуали в чест на Артемида, Диана или Богинята луна.
Пазете се обаче от феите. В Белтейн завесата е тънка и те преминават от своето царство в нашето. Ако чуете смях от живия плет, оставете им дар – малко мляко, мед или парче сладка пита (банок). Но не яжте тяхната храна, защото както предупреждава легендата за Томас Римописеца, ще останете хванати в страната на феите завинаги.
Какво да правим за да посрещнем празника
Засадете дърво, запалете огън (дори само свещ на балкона), преплетете панделка с любимия човек, почетете майка си.
Защото Белтейн не е просто празник. Той е напомняне, че животът е силен, сладък и буен. И че всяка пролет, когато тревата позелени, Кралицата на май побеждава Старицата зима. Поне за още шест месеца.
Как да подредим олтара си за Белтейн?
Каква храна да приготвим за Белтейн – Празник на млякото, меда и плодородието?
